Психотерапията

Светлината в края на тунела не е илюзия, тунелът е илюзия

Винаги съм възприемала психотерапията като едно вълнуващо пътешествие навътре в човека, в което той да опознае и обикне собствената си вселена и в нея да открие отговорите и решенията, нужни му, за да се чувства добре. В това пътуване терапевтът е нещо като фенерче. Фенерче, което осветява пътя и образите по пътя. Най-прекрасното е, че веднъж осветлен, образът придобива собствени лъчи, сякаш сме запалили вечен огън. Проблемите и страховете възникват винаги в мрака, виреят в сенчестите места. Но, като всички демони и собствените ни се плашат от светлината – тя е нашето оръжие.

Всъщност, психотерапията много прилича на душевен спорт. Физическите упражнения поддържат тялото, менталните и емоционалните – психиката. Терапевтът е вид инструктор, както във фитнес залата, той ви показва уредите, упражненията, но вие сами извършвате действията. Добрите резултати се постигат с постоянство и системност – ако тичате 6 часа, еднократно, няма да изваете желаната мускулатура, но ако го правите по 2 часа всяка седмица постепенно ще реализирате желаното. Във всяка сфера успехът е свързан най-вече с упоритост и воля. Почти на всеки човек се случва да направи пробив, да достигне нещо мечтано(в личен или професионален план), всички сме чували за късмета на начинаещия, но малцина са тези, които наричаме реализирани личности. Едно е да направиш хит, съвсем друго е да се задържиш 20 години на сцената. Последното не е следствие на случайност или късмет, а на четири ключови характеристики – мотивация, воля, упоритост и вяра. Някой бе казал, че 95% от провалите се дължат на недочакан успех. Зная, че търпението е сериозен дефицит в днешното забързано време, но, повярвайте ми, нужно ни е – погледнете водата, която дълбае скалата.

Промяната и развитието на една индивидуалност е бавен процес. Представете си чаша с вода, в която пускате песъчинки – в началото те почти се разтварят, но постепенно разтворът се насища и се превръща в материал, който е видим и осезаем.

В душата ни има безброй стаи, чакащи да бъдат озарени, за да ни разкажат нещо, за да ни напомнят забравени истини, за да изваят нови качества. Някои пазят духа на отдавна отминало време, но и непреходна мъдрост, други чакат да бъдат подредени, трети да бъдат обзаведени. Има и такива, криещи тайни и съкровища. В едни се влиза лесно, а пред други има бариери, решетки, катинари на вратите. Случва се да попаднем и на войнствено настроен стражар, охраняващ дадено помещение. До някои пътят е кратък, а други се намират през девет планини в десетата и пътуването е осеяно с множество предизвикателства и капани, но това винаги има смисъл и не е случайно.

Препятствията трябва да се уважават и проучват внимателно, те са изключително ценна част от вътрешната ни архитектура, част от географската карта на собствения ни свят. В психологията наричаме тези бариери защитни механизми. Често наличието им е смислено и градивно. Проблемите настъпват, когато някоя защита, вместо да ни пази, започне да пречи, да спира развитието и нормалното ни съществуване, създавайки вътрешен конфликт между потребност и способност за удовлетворяването и. „ Ако искам да видя пеперуди ще трябва да изтърпя две-три гъсеници” казва розата от Малкия принц, разбирайки, че всяко нещо има поне две страни.

Вътрешните борби и тревожност възникват, когато осъзнаем, че се нуждаем от пеперуди, но ни е страх от гъсеници. Тук е мястото на психотерапията, която да ни помогне да се изправим срещу страха си и да открием вътрешната си сила, за да го победим. В такъв момент запалваме фенерчето, тръгваме да търсим гъсеница, скрита в някоя стая, и когато я открием се опитваме да я „опитомим”.

Мисля си, че Екзюпери е един от най-гениалните психотерапевти, макар да няма диплома.

Често ме питат как зареждам батериите на фенерчето, как така не се изхабяват. Истината е, че са много специални – зареждат се от усмивки, от пречистващи сълзи, от дъха на пробудени тела и души, от любов! Без тях психотерапията не би била това, което е! Благодаря на Господ и родителите ми за тези батерии! Благодаря!

Психотерапия или магия

В България психотерапията, все още, не е достатъчно разбираема област за много хора, което ме провокира да седна и да пиша. Смятам, че е важно, защото липсата на яснота по темата отвежда хората по криви пътеки и спира потенциалното им развитие.

У нас все още доминира идеята, че проблемите, болките и симптомите биха се решили с помощта на магия или рецепта – бързо, с пасивно участие от страна на потърпевшия, рязко и завинаги.

Почти всяка физическа или душевна болка в живота ни е резултат от път, който сме извървели или, по който продължаваме да вървим. За да настъпи промяна и развитие е необходимо да осъзнаем какво ни е тласнало по този път и как можем да сменим посоката.

Пътят е процес – не еднократно действие, затова и оздравяването е процес и няма как да се случи изневиделица. Виждали ли сте рана, която се затваря за няколко секунди и не оставя белег?! Не отричам чудесата в медицината, но те са около три процента и ако се надяваме на това ще пропуснем ежедневния си шанс за движение, стоейки пасивно на едно място.

В практиката ми постоянно се срещам с хора, които се озовават при мен или мой колега след множество опити да открият панацея – леят се куршуми, правят се магии, бъркат се отвари, редят се пасианси, приемат се какви ли не вещества, посещават се специални места,… А времето тече. Понякога описаните по-горе методи може да имат ефект, но за кратко и после нещата се връщат. Както казах има и изключения, не искам да съм крайна, но в тези случаи, обикновено, хората са успели да извършат дълбинна трансформация, да променят посоката си и „магиите“ се явяват парче от пъзела, но не и цялата картина.

Познавам прекрасно тежестта на болката и парещата нужда да се освободим, час по-скоро, от нея – изпитвала съм я лично и съм я съпреживявала множество пъти в работата си. Точно върху тази нужда стъпват „продавачите на илюзии“, както ги нарича Хорхе Букай в една от книгите си.

Пациент означава търпелив и това не е случайно, за да извървим пътя към здравето е необходимо търпение и осъзнатост! Понякога може да тичаме в определени отсечки, друг път да пристъпваме бавно и внимателно, случва се да се върнем назад, за да се засилим или да спрем и да съзерцаваме известно време пътя, за да се ориентираме, понякога се губим, друг път прелитаме с лекота огромни разстояния. Всичко това е част от процеса.

Психотерапията е насочена към процеса, тя вярва в търпението, в пътя и акушира при раждането на чудесата отвътре. Чудеса, които превръщат гъсениците в пеперуди, а не камъните в злато. Е, въглищата могат да се превърнат в диаманти, но това също е процес!

Пробуждане

Тъмнината бавно отстъпваше пред първите слънчеви лъчи. Тишината постепенно се оттегляше с пробуждането на града, превземана от гласа на цивилизацията.

Толкова символика има в пробуждането – мислех си, докато приготвях кафето. Всеки нов ден е един вид раждане, ново начало, старт и същевременно следващо стъпало, продължение на започнала някога история, поредната крачка в житейския ни път.

Има разлика, обаче между събуждане и пробуждане. Много хора будуват без да се пробудят с години, а понякога и цял живот.

В един филм се казваше, че всяка изтичаща минута е шанс да променим съдбата си, но това е възможно единствено за отвореното, пробудено съзнание. Онова, което не просто гледа, а вижда, не просто чува, а се вслушва, не просто съзнава, а осъзнава, …

В един филм се казваше, че всяка изтичаща минута е шанс да променим съдбата си, но това е възможно единствено за отвореното, пробудено съзнание. Онова, което не просто гледа, а вижда, не просто чува, а се вслушва, не просто съзнава, а осъзнава, …

Извадих любимата си порцеланова чаша, изрисувана с макове, маргаритки и синчец, напомняща на пролетна поляна. Ритуалът на пробуждане е важен, защото налива основите на деня и е добре да започва с нежност, естетика и красива емоция.

Първата глътка изпълни тялото ми с топлина и виталността бавно обзе цялото ми същество. А сега… музика, за да захраня и заредя още едно сетиво. В ежедневното ни раждане не бива да пропускаме нито едно от петте си сетива, ако искаме да започнем деня си заредени с положителна енергия и усмивка. Сетивата са невидимите антени, които ни свързват със света – хубаво е да са добре настроени и обгрижени.

За мен, като човек, който се занимава с психотерапия, пробуждането е изключително важно, то е мелодията, която разсвирва струните на психиката ми, а тя е моят основен инструмент за работа. Психологическата работа представлява едно нескончаемо пробуждане и прераждане на душите. Психологът трябва да е пробуден, за да пробужда!

От малка имах обострено чувство за справедливост и развита сетивност, които качества ме караха да се бунтувам и страдам за много неща. Казвах си, че като порасна ще намеря начин да оправя несъвършенствата в света. Тогава си въобразявах, че трябва да се случи със замах – като с магическа пръчица. Едно завъртане и всичко става добро и прекрасно. Исках да открия панацея.

Днес вярвам, че промяната е процес и именно в това е смисъла – постоянно развитие и прогрес. И най-прекрасното статукво не може да се сравни с възможността и надеждата за непрестанно усъвършенстване, разгръщане и обогатяване. Представете си да живеете в идеалната къща с идеалния човек, при идеалните условия, знаейки, че сте постигнали всичко и утре отново ще сте абсолютно същите, защото сте изпълнили потенциала на възможностите си, постигнали сте всичките си мечти – дали ще ви се стори идеално?! Нима това е раят, с който често ни изкушават и към който се стремим?! Според мен понятието рай придобива смисъл и съдържание, едва когато се свърже с понятията безкрайност и динамика – безкрайно развитие, безкрайно учене, безкрайно търсене, безкрайно откривателство, безкрайно пътуване, безкрайно променяне… Затова, може би толкова се страхуваме от смъртта. Не ни е страх, че ще изгубим натрупаното, не ни е страх, че ще изгубим статуквото(кой мечтае за безкрайна еднаквост?) – страх ни е, че ще изгубим процеса, че ще свърши пътешествието. Но… това няма да стане, нищо във Вселената не е окончателно, статично и крайно, напротив – развиващо се, динамично и безкрайно е. Дори точните науки вече разполагат с инструменти, които да докажат това и го правят. Трябва само да виждаме, да се вслушваме и осъзнаваме вълшебството на живота, който ни заобикаля.

Тези мисли съпроводиха последната ми глътка кафе. Пробудена съм и днес!

Вярвам, че щастието не се изгражда на фона на нещастието, хубавото си е хубаво само по себе си, а не като контрапункт на лошото. Не смятам, че има усещане, чийто смисъл е да бъде фон за друго усещане, имаме различна сетива, различни рецептори и всички имат собствена функция. В този смисъл негативните неща не съществуват, за да изпъкнат хубавите, а за да ни подскажат, че сме се отклонили от пътя. Както хубавите съществуват, за да ни подскажат, че го следваме.

По пясъка разхвърляни души -
След буря винаги ви срещам!
Отчаяни, обрулени от тежки дни,
Физически, дори, страданието ви усещам!

От разрушени камъни и миден прах
Започвам замъци да вая!
Със капчици солени мия всеки страх,
За да извадя перличка накрая!

Top