Себепознание и осъзнатост = щастие

Много ми се иска да обясня как процесите на себепознание и повишаване на осъзнатостта са свързани с щастието, успеха и израстването в живота. За много хора не е ясна връзката между двете, затова непрестанно търся начини да я илюстрирам.

Иска ми се да вложите, колкото се може повече въображение и усещания в следващите редове, които ще прочетете – дайте си време, не бързайте, опитайте се да виждате онова, за което ви говоря в съзнанието си. Вижте го цветно, детайлно, като истински филм.

И така …. Представете си, че съществува някой, способен да ви придружава и реагира постоянно на всичко, което се случва с вас през целия ви живот. Някой, който е неотлъчно до вас – във всяка крачка, във всяка мисъл, във всяко усещане. Този човек, не само има възможност да наблюдава случващото се с вас във всеки миг, но и да изразява мнението си, спрямо онова, което вижда. Той реагира, когато се справяте, когато се проваляте, наблюдава как се забавлявате и как страдате, как се чудите, кога се страхувате, вълнувате… И най-важното - той има позиция, отношение, оценка за съответните ситуации или преживявания. Какъв бихте искали да бъде този човек? Как бихте искали да се държи с вас, какви реакции да има? А сега новината: такъв човек наистина съществува – Вие, онова което наричате вътрешен глас.

Помислете си сега, как се отнасяте към себе си, проявявате ли разбиране и търпение или сте критични, отхвърлящи и изискващи. С какви думи си говорите, какъв тон използвате? Прощавате ли си или се осъждате? Успокоявате ли се или си нагнетявате вина и напрежение? Окуражавате ли се или се обезверявате?

Как звучи вътрешния ви глас – чуйте го, дайте му пространство и време да го опознаете. Ако прецените, че в някои отношения не се подкрепяте и насърчавате това е голям напредък и първата стъпка към промяната. Ще знаете от какво се нуждаете и можете да опитате да изградите нужното ви.

Вътрешният ни глас е събирателен образ от родителите ни, авторитети, приятели и идоли, които сме срещали по пътя си. Всичко онова значимо, което някога е било отвън, бавно и неусетно е навлязло в нас и се е превърнало в част от нас.

Не винаги човек попада в подкрепяща и грижовна среда, но когато го осъзнае - може да измени и пренасочи негативите, да смени нагласите си, да развие нови възможности за възприемане и реагиране. Ако моите потенциали не са имали шанса да попаднат в подходящия климат и условия и затова са останали неразвити, то сега мога да потърся нужните условия, за да покълне и започне да израства необходимото ми. Дърветата са приковани с корените си в земята и ако условията на средата не са подходящи те нямат шанс и вехнат.

Човешките корени са подвижни. Те са нашата история, от която черпим опит, нашето настояще, в което чрез тях достигаме живителните сокове на земята, но могат да бъдат едновременно и нашето бъдеще, променяйки онова, с което се захранват. Тази магия е единствено човешка. Човекът е дарен с огромно богатство и това е способността за движение – безценна възможност. Животът е движение.

Да изградя едно подкрепящо и вдъхновяващо вътрешно "Аз" е основата, върху която мога да изградя щастлив, творчески и вдъхновяващ живот. Като възрастен имам сериозен шанс да избирам средата си - огледалата , гласовете, климатичните условия, които ме заобикалят – е, не всички, но все пак, не малко, зависи от мен! А онова, което не зависи от мен, пак не е изцяло еднопосочно – винаги има поне два пътя да тръгна към него.
Вгледайте се в корените си - приемете ги и ги осъзнайте, насочете се към онова, което ви захранва с грижа и любов, изживейте новото усещане от промяната - съхранете хубавото и градивното - обогатете историята си!"

Себепознанието

Всеки човек е една вселена и като всяка вселена той притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме вселената си, толкова по-добре живеем в нея, толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там. Себепознанието е пътешествие навътре в нас, приключение, в което да открием и опознаем по-добре себе си, за да се чувстваме уютно в собствената си кожа или метафорично казано: Опознай вселената си, за да я обикнеш и развиеш.

Как себепознанието ще ни помогне да живеем по-добре?! Ако се замислим ще открием, че повечето проблеми, трудности, страхове, комплекси, тревожност се дължат на липса, недостиг или изкривяване на информацията. Себепознанието ни дава възможност да боравим с повече и по-качествена информация, за нас самите, и така създава чувство на увереност, сигурност и стабилност. Кой не си е задавал въпроси като: Как функционира моето тяло?; Как работи психиката ми?; Защо изпитвам страх, болка, гняв?; Как да контролирам емоциите си?; Как да се справя със страховете си?; Как да преодолея срама си?; Как да изразя желанията си?; Как да направя сполучлив избор?; Как да определя целите си?; Как да изградя удовлетворяващи взаимоотношения с околните?; ... Отговорите на тези въпроси са в самите нас – трябва само да ги открием и точно тук идва на помощ себепознанието, чрез психотерапията. Освен това, ако разберем собствената си вселена ще можем по-лесно да разберем и приемем и чуждата.

Разходката из нашия вътрешен свят и света на другите ще помогне на всеки да натрупа опит и умения, които да прилага в бъдещия си живот.

Най-важното нещо свързано със себепознанието, а и с всяко познание е да свикнем да си задаваме въпроса „Защо?”! Този въпрос ще съпътства постоянно нашето пътешествие навътре в себе си – защо се страхувам, защо съм агресивен, защо се възприемам по един или друг начин, защо искам да постигна едно или друго, защо се справям или се провалям, защо не ме разбират, защо харесвам или не някого,... Отговорът на всяко едно „защо” е ключът към решението на проблемите ни и постигането на вътрешна хармония и развитие.

Другият важен въпрос, който е нужно да си задаваме е „Как?”! Той, обаче винаги е следствие на въпроса „ Защо?”! Със „защо” търсим причините и мотивите, а с „как” – начините и стъпките, чрез които да постигнем необходимото и желано от нас.

Опознай вселената си, за да я обикнеш

Всички познаваме древната мъдрост „Здрав дух, здраво тяло”. Съвременната наука, вече, разполага с инструментите, за да обясни защо е така, докато предците ни са го извели интуитивно.

Най-хубавото е, че все повече области на познание се обединяват, за да изградят една по-цялостна грижа за лечение и превенция на проблемите свързани с душата и тялото ни. Колкото повече насоки имаме как да поддържаме и развиваме здравето си, толкова по-пълноценен и удовлетворителен живот ще водим.

До скоро медицината се занимаваше със соматичните нарушения, психологията с душевните болки и терзания, екологията с проблемите на средата, в която живеем и т.н. Сега в света навлиза идеята за холистичния (цялостен) подход, който ни подсказва, че всичко е свързано, че не можем да отделим тялото, от психиката, човекът от средата, в която функционира, ако искаме да разберем какво се случва с нас и защо се случва. Колкото повече фактори отчитаме и познаваме, толкова по-пълна и надеждна ще е картината, която наблюдаваме.

Ще дам пример в подкрепа на казаното до тук – всяка една емоция, която изпитваме представлява биохимична реакция в тялото. Ако сме гневни се учестява пулсът, покачва се киселинността в организма, повишава се нивото на определени хормони (адреналин, например), активират се определени мускулни групи, … Ако сме радостни се вдига нивото на ендорфин и имунната ни система става по-силна. По този начин емоциите и чувствата ни въздействат върху органите и функциите им. Същото, обаче важи и с обратен знак – промените в тялото ни се отразяват на настроението, преживяванията и мислите ни. А тялото и психиката ни, пък, са изложени на въздействия от средата – въздух, храна, стрес, мода, климатични условия, …

Затова, ако искаме да се чувстваме добре е важно да обгрижваме и развиваме всички измерения на живота ни. За тази цел е добре да повишим нивото си на осъзнатост, а това е пряко свързано със себепознанието.

Всеки човек е една вселена и като всяка вселена той притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме вселената си, толкова по-добре живеем в нея, толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там.

Себепознанието е пътешествие навътре в нас, приключение, в което да открием и опознаем по-добре себе си, за да се чувстваме уютно в собствената си кожа или метафорично казано: Опознай вселената си, за да я обикнеш и развиеш.

Top