За любовта

Любовта твори безкрая,
От мига извайва векове!
Тя начало е и краят,
Тя е Божието дете!

Времето, дори променя –
Спира го и ускорява!
Логиката тя изменя,
И руши и сътворява!

Плътна и ефирно лека,
Видимо необозрима,
Тя е нашата пътека,
Недостъпно постижима!

Безгранично силна в слабостта,
Тя налудно е разумна,
Младолика в старостта,
След смъртта остава будна!

Любовта намира начин

Днес сънувах планината
Да разказва и реди
За легенда чудновата –
Среща между две души.

Нейде, твърде надалече,
Скален връх докосвал ярките звезди,
А в недрата му клокочел
Млад вулкан – цял в огън и искри.

Близо, сред зелените треви,
Лъкатушела рекичка –
С нежни, теменужени очи
И грациозност на сърничка!

Две стихии – огън и вода,
Две души, изпълнени с любов,
Две сърца, а между тях – стена,
Две послания с еднакъв зов:

Как да свържат своите съдби?!
Как живота си да слеят?!
Нейната целувка ще го вкамени,
Неговите ласки ще я разпилеят!

И изригвали сълзи от лава,
Болка напоявала земята,
Тъжно пеела реката –
Страдали дори цветята!

Кой да им помогне, как?
Те родени са несъвместими!
Тъй надеждата потъвала във мрак,
Пред реалности неумолими.

И тогава, някъде от юг,
Мъдри ветрове се появили –
Чули плачещия огнен звук,
Тъжен ромон доловили.

– Има път за вашата любов –
Ветровете промълвили,
Ний ще ви покажем брод
И ще слеем вашите стихии!

Ти си пара, той е дим –
Вие всъщност сте еднакви,
Сред безкрая светлосин
Щастието ви очаква!

Слънчеви лъчи тогаз
Нежната река поели,
Изпарили я завчас –
На небето я отвели.

В пламъци от страсти диви,
Младият вулкан изригнал,
С тяло от кълбета сиви
В синевата се издигнал.

Слети – огън и вода
В облак сивкаво-прозрачен,
Бродят вечно над света
И повтарят: Любовта намира начин!

Прошка

Мило цвете, не умирай!
Кой те стъпка, кой те нарани?
Сълзите в листенцата не скривай,
Зная колко много те боли!

Ти си силно ще се справиш!
Виж, тревата те прегръща!
Болката ще мине, ще забравиш!
Ето и цветът ти се възвръща!

Успокой се, всичко свърши!
Грубата обувка е далече,
Искаше, но не успя да те прекърши,
Усмихни се, страшното отмина вече!

Само моля те, прости!
Не натрупвай в себе си омраза,
Злото може да те разруши,
Чуй – дървото ти го каза!

То е мъдро – много е живяло,
Виждало е бури и слънца,
Дълъг път е извървяло –
Виж набръчканата му кора!

Прошката ще те спаси, ще те опази
И стъблото здраво ще расте,
Чистото сърце не може никой да прегази
Цветето повярва! Дали човекът ще го разбере?!

Кръговрат

Морето в облак се превръща,
А той във дъжд и пак в море!
Тъй всяко нещо се завръща –
Умира, за да създаде!

Невидима любов

Като трева ще те докосвам,
Като слънце ще те галя,
С устни ще те омагьосвам,
С поглед любовта ще вая!

Като изгрев ще те чакам,
Като нощ ще те прегърна,
С обич ледове ще стапям,
С длан сърцето ще загърна!

Като огън ще те сгрявам,
Като дъжд ще те пречистя,
С глас мечти ще ти дарявам,
С вяра обичта ти ще осмисля!

Самодива

И зора съм и съм здрач,
Истинска съм и лъжлива,
И усмивка съм и плач,
Аз съм горска самодива!

В замък от мъгли живея,
С месеца танцувам,
Нощем в пещерите пея,
Денем сънища сънувам!

С ветровете разговарям,
С пеперудите летя,
С обич зверове дарявам,
С нежност и любов творя!

Тайнствена съм и магична,
Спя сред влажната трева,
Всяка сутрин съм различна –
Ту вълчица, ту сърна!

Теменужено ухая,
Пия утринна роса,
Скрита в горската си стая
Смесвам билки и цветя!

За любов отвари бъркам,
За страдания приготвям лек,
От калта души измъквам,
Възхвалявам името Човек!

Скрити спомени откривам,
С паяжини въже плета,
Бавно после го развивам –
Път назад да изградя!

Корените да намеря,
Миналото да съзра,
Тъмнината да разсея,
Мост напред да построя!

Слабостта умение да сторя,
С болката да напоя земята,
Страховете да съборя,
Обич да засея във душата!

Довери ми се! Ела!
Във прегръдка ще те взема,
Нежно думи ще шептя,
Прелестно ще те превзема!

В приказка ще заживееш,
В светлина ще заблестиш,
Тялом, ако остарееш,
Духом ще се преродиш!

2012

Тя си отиде, просто си тръгна, не сложи край на света,
Остави безброй сувенири в душата –
Уроци, познанства, сълзи и много от Нея – от Любовта!
Благодаря!

i.kirqkovaСтихове