Всичко пас,

за да сме перфектни

Още си спомням ентусиазма и енергията от желанието да превърна мечтите си в реалност. Спомням си едно различно време. Време, в което, когато гледахме филм или четяхме книга и се втурвахме да претворяваме видяното и наученото в опит. С нетърпение се заемахме да изпробваме новите идеи, идващи от страниците и екрана. Въображението се превръщаше в действие почти мигновено. Експериментирахме с отношения, с дейности. След поредния епизод на „Синьо лято“ хуквахме с пръчки да събираме боклуци из квартала и да почистваме градинките, или друг епизод, след който говорехме на странен език, в който всяка дума се изговаряше наобратно. Провокирахме съзнанието си, сетивата си, трупахме опит. Обогатявахме себе си чрез творчеството на другите и се сближавахме. Подражанието носеше истински преживявания, ваеше границите ни, градеше близост и морал. Изпробвахме ролите на добрия, на лошия, на принцесата и на магьосницата. Общувахме. Вечер палехме огън, споделяхме и пеехме. Преживяхме романтика, разочарования, живеехме живо, имаше живот – истински. Ходех все с ожулени колене и лакти и попивах мъдростта на баба и дядо как да се грижа за раните по-добре. Произведенията на изкуството бяха достатъчен стимул, за да предприемем нещо, за да опитаме. Една песен можеше да провокира малка революция, един филм можеше да създаде философска гледна точка и да промени съзнанието ни, един театрален спектакъл бе в основата на много смелост и първи крачки. Една серия от любимия филм можеше да задвижи любовта и да заведе момчето на прага на вратата на момичето, в което е влюбено, с букет цветя и отворено сърце. Не зная какво става в момента в света ни, но днес десетки часове психотерапия не стигат, за да подтикнат човека към едно единствено действие в посоката, в която се нуждае и за която мечтае. Днес всеки седи на стартовата линия и се затрупва с информация „как да вървим в правилната посока“. А те – посоките се определят от движението, нужно е да потеглиш и той – пътя ще ти подскаже посоката.
В съвремието ни, натрупаната, разказана история и изкуството будят вече все по-малко движение в повечето хора. Отминава зрелището, емоцията потъва и няма следствие, няма действия. Сякаш всичко ни е ясно, разбираме, но … стоим, статични сме, „всичко пас“. Всеки има право на глас и толкова много тишина. Тишина в движенията, тишина в свързването, тишина в конфликтите, в гласуването дори.
Излъгани сте, хора! Опитват се да ви продадат илюзия за съвършен свят, за да сте заети да се поправяте, вместо да поправяте света и несправедливостите. Нещо като стените във Фейсбук отразяващи само красивата страна на живота на всеки от нас. Нищо не е перфектно, няма и да стане, но илюзията, че е възможно да оправите всички недостатъци в живота си, да запушите всички пробойни в съзнанието си, да излекувате всички рани, ви прави все по-нещастни, все по-пасивни и все по-ангажирани с дребнавост и със себе си. Колкото си по-зает със себе си, толкова повече се отдалечаваш от другите, а истинското удовлетворение е в контакта със света. Щастието не е да си позитивен, щастието е да приемаш негативното като естествено и да насочваш енергията си в решаването на проблемите, докъдето е възможно.
Другата лъжа е, че всеки може всичко. И всеки е зает да се опитва да може всичко – да лекува, да пее, да свири, да рисува, да е дизайнер, да е режисьор, актьор, писател. Вместо да идем на концерт на някой истински талантлив изпълнител и да подкрепим развитието му, ние си организираме собствен концерт. Не всеки, който има глас може да стане Уитни Хюстън, защото личността е комбинация от качества, а не една способност, развита в някой кръжок. Иначе кръжоците са хубаво нещо, помагат да се насочи енергията в градивна посока и да се разтовари човек, вместо да употреби разни химически вещества, които ще го унищожат, в опит да постигне същата цел – да се разтовари и отпусне. Посещавайте кръжоците, но имайте реална преценка за възможностите си и подкрепяйте хората, които правят изкуство, за да продължи да ги има.
Козметиката също се е превърнала в невидим октопод, който засмуква истинността и вместо да подчертава хубостта и спецификата на външността, убива радостта от индивидуалността на всеки от нас. Погледнете тези лица с блокирани от ботокс емоции, ужасени от белезите на времето като в клипа на Soundgarden „Black hole sun“. Лошото е, че и отвътре става същото при много от тях – и душите са гримирани толкова, че ако се усмихнат или разплачат, ги е страх, че ще се размажат и няма да изглеждат перфектно. И стоят и чакат, четат литература за самопомощ, ходят на разкрасяващи процедури и семинари за успяване в живота. А „красотата е в очите на наблюдателя“, но наблюдателят е важно да вижда, да е с отворени очи и съзнание. А масово днес има селфи наблюдение, всеки се стреми да види себе си, не другия. Наблюдателят е зает със себе си.
Това е времето на електронните бавачки, които създадоха огромно множество невидими хора, неотразени деца. И те са замръзнали в нарцисизма си, в отраженията си в телефоните – чакайки да дойде удовлетворението, да дойде чувството за смисъл и трепета на близостта. Но всички удоволствия се нуждаят от реалност, от движение и свързване, от поглед към средата, от изподрани ръце, счупени нокти, изцапани блузки и джобове пълни с джанки, поляни пълни с приятели, задни дворове пълни с трепет от стъпките на любимия и страх от стъпките на съседа- клюкар.
Нарцис е самотен и нещастен, замръзнал в отражението си и изпразнен отвътре. Събудете се, осмелете се да сте грешащи, и изпробващи, но общуващи! Стъпете в локвите, намокрете се, преживейте приключения! Не чакайте да имате карти за „всичко коз“, докато играете „всичко пас“, защото играта тече сега и въпроса не е да спечелите, а да играете!
С огромна благодарност и поклон към творците, които ме провокират да се движа и да играя, все още!

Себепознание и осъзнатост = щастие

Много ми се иска да обясня как процесите на себепознание и повишаване на осъзнатостта са свързани с щастието, успеха и израстването в живота. За много хора не е ясна връзката между двете, затова непрестанно търся начини да я илюстрирам.

Иска ми се да вложите, колкото се може повече въображение и усещания в следващите редове, които ще прочетете – дайте си време, не бързайте, опитайте се да виждате онова, за което ви говоря в съзнанието си. Вижте го цветно, детайлно, като истински филм.

И така …. Представете си, че съществува някой, способен да ви придружава и реагира постоянно на всичко, което се случва с вас през целия ви живот. Някой, който е неотлъчно до вас – във всяка крачка, във всяка мисъл, във всяко усещане. Този човек, не само има възможност да наблюдава случващото се с вас във всеки миг, но и да изразява мнението си, спрямо онова, което вижда. Той реагира, когато се справяте, когато се проваляте, наблюдава как се забавлявате и как страдате, как се чудите, кога се страхувате, вълнувате… И най-важното – той има позиция, отношение, оценка за съответните ситуации или преживявания. Какъв бихте искали да бъде този човек? Как бихте искали да се държи с вас, какви реакции да има? А сега новината: такъв човек наистина съществува – Вие, онова което наричате вътрешен глас.

Помислете си сега, как се отнасяте към себе си, проявявате ли разбиране и търпение или сте критични, отхвърлящи и изискващи. С какви думи си говорите, какъв тон използвате? Прощавате ли си или се осъждате? Успокоявате ли се или си нагнетявате вина и напрежение? Окуражавате ли се или се обезверявате?

Как звучи вътрешния ви глас – чуйте го, дайте му пространство и време да го опознаете. Ако прецените, че в някои отношения не се подкрепяте и насърчавате това е голям напредък и първата стъпка към промяната. Ще знаете от какво се нуждаете и можете да опитате да изградите нужното ви.

Вътрешният ни глас е събирателен образ от родителите ни, авторитети, приятели и идоли, които сме срещали по пътя си. Всичко онова значимо, което някога е било отвън, бавно и неусетно е навлязло в нас и се е превърнало в част от нас.

Не винаги човек попада в подкрепяща и грижовна среда, но когато го осъзнае – може да измени и пренасочи негативите, да смени нагласите си, да развие нови възможности за възприемане и реагиране. Ако моите потенциали не са имали шанса да попаднат в подходящия климат и условия и затова са останали неразвити, то сега мога да потърся нужните условия, за да покълне и започне да израства необходимото ми. Дърветата са приковани с корените си в земята и ако условията на средата не са подходящи те нямат шанс и вехнат.

Човешките корени са подвижни. Те са нашата история, от която черпим опит, нашето настояще, в което чрез тях достигаме живителните сокове на земята, но могат да бъдат едновременно и нашето бъдеще, променяйки онова, с което се захранват. Тази магия е единствено човешка. Човекът е дарен с огромно богатство и това е способността за движение – безценна възможност. Животът е движение.

Да изградя едно подкрепящо и вдъхновяващо вътрешно „Аз“ е основата, върху която мога да изградя щастлив, творчески и вдъхновяващ живот. Като възрастен имам сериозен шанс да избирам средата си – огледалата , гласовете, климатичните условия, които ме заобикалят – е, не всички, но все пак, не малко, зависи от мен! А онова, което не зависи от мен, пак не е изцяло еднопосочно – винаги има поне два пътя да тръгна към него.
Вгледайте се в корените си – приемете ги и ги осъзнайте, насочете се към онова, което ви захранва с грижа и любов, изживейте новото усещане от промяната – съхранете хубавото и градивното – обогатете историята си!“

Себепознанието

Всеки човек е една вселена и като всяка вселена той притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме вселената си, толкова по-добре живеем в нея, толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там. Себепознанието е пътешествие навътре в нас, приключение, в което да открием и опознаем по-добре себе си, за да се чувстваме уютно в собствената си кожа или метафорично казано: Опознай вселената си, за да я обикнеш и развиеш.

Как себепознанието ще ни помогне да живеем по-добре?! Ако се замислим ще открием, че повечето проблеми, трудности, страхове, комплекси, тревожност се дължат на липса, недостиг или изкривяване на информацията. Себепознанието ни дава възможност да боравим с повече и по-качествена информация, за нас самите, и така създава чувство на увереност, сигурност и стабилност. Кой не си е задавал въпроси като: Как функционира моето тяло?; Как работи психиката ми?; Защо изпитвам страх, болка, гняв?; Как да контролирам емоциите си?; Как да се справя със страховете си?; Как да преодолея срама си?; Как да изразя желанията си?; Как да направя сполучлив избор?; Как да определя целите си?; Как да изградя удовлетворяващи взаимоотношения с околните?; … Отговорите на тези въпроси са в самите нас – трябва само да ги открием и точно тук идва на помощ себепознанието, чрез психотерапията. Освен това, ако разберем собствената си вселена ще можем по-лесно да разберем и приемем и чуждата.

Разходката из нашия вътрешен свят и света на другите ще помогне на всеки да натрупа опит и умения, които да прилага в бъдещия си живот.

Най-важното нещо свързано със себепознанието, а и с всяко познание е да свикнем да си задаваме въпроса „Защо?”! Този въпрос ще съпътства постоянно нашето пътешествие навътре в себе си – защо се страхувам, защо съм агресивен, защо се възприемам по един или друг начин, защо искам да постигна едно или друго, защо се справям или се провалям, защо не ме разбират, защо харесвам или не някого,… Отговорът на всяко едно „защо” е ключът към решението на проблемите ни и постигането на вътрешна хармония и развитие.

Другият важен въпрос, който е нужно да си задаваме е „Как?”! Той, обаче винаги е следствие на въпроса „ Защо?”! Със „защо” търсим причините и мотивите, а с „как” – начините и стъпките, чрез които да постигнем необходимото и желано от нас.

Опознай вселената си, за да я обикнеш

Всички познаваме древната мъдрост „Здрав дух, здраво тяло”. Съвременната наука, вече, разполага с инструментите, за да обясни защо е така, докато предците ни са го извели интуитивно.

Най-хубавото е, че все повече области на познание се обединяват, за да изградят една по-цялостна грижа за лечение и превенция на проблемите свързани с душата и тялото ни. Колкото повече насоки имаме как да поддържаме и развиваме здравето си, толкова по-пълноценен и удовлетворителен живот ще водим.

До скоро медицината се занимаваше със соматичните нарушения, психологията с душевните болки и терзания, екологията с проблемите на средата, в която живеем и т.н. Сега в света навлиза идеята за холистичния (цялостен) подход, който ни подсказва, че всичко е свързано, че не можем да отделим тялото, от психиката, човекът от средата, в която функционира, ако искаме да разберем какво се случва с нас и защо се случва. Колкото повече фактори отчитаме и познаваме, толкова по-пълна и надеждна ще е картината, която наблюдаваме.

Ще дам пример в подкрепа на казаното до тук – всяка една емоция, която изпитваме представлява биохимична реакция в тялото. Ако сме гневни се учестява пулсът, покачва се киселинността в организма, повишава се нивото на определени хормони (адреналин, например), активират се определени мускулни групи, … Ако сме радостни се вдига нивото на ендорфин и имунната ни система става по-силна. По този начин емоциите и чувствата ни въздействат върху органите и функциите им. Същото, обаче важи и с обратен знак – промените в тялото ни се отразяват на настроението, преживяванията и мислите ни. А тялото и психиката ни, пък, са изложени на въздействия от средата – въздух, храна, стрес, мода, климатични условия, …

Затова, ако искаме да се чувстваме добре е важно да обгрижваме и развиваме всички измерения на живота ни. За тази цел е добре да повишим нивото си на осъзнатост, а това е пряко свързано със себепознанието.

Всеки човек е една вселена и като всяка вселена той притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме вселената си, толкова по-добре живеем в нея, толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там.

Себепознанието е пътешествие навътре в нас, приключение, в което да открием и опознаем по-добре себе си, за да се чувстваме уютно в собствената си кожа или метафорично казано: Опознай вселената си, за да я обикнеш и развиеш.

i.kirqkovaСебепознание