Болестта като …

За болестта като оздравителен процес

Малко е парадоксално, но всичко, което изпитваме под формата на симптоми е всъщност оздравителния процес в телата ни. Разболяващият процес е невидим, за съжаление. Затова и си го причиняваме, неволно. В момента всички разнообразни прояви на тялото към този вирус /Ковид 19/, тоест реакции на организма ни при срещата с него, които се споменават в медии и социални мрежи са следствие на това как сме в момента, как сме живели, каква генетична информация носим в клетките си и т.н.

Едно е сигурно, ситуацията ни отправя предизвикателство, което казва – няма как да продължите да живеете по същия начин. Аз вярвам, че посоката не е повече изолация, страх и вторачване във всяко телесно неразположение. Въпросът е да разберем какъв е този начин, по който сме живели и какво не е било наред.

Как само звучи – Корона вирус и Ковид 19 /почти като име на някой крал с безкрайно потекло/. Личното ми мнение е, че идеята е да вървим от безхаберие и господен комплекс към осъзнатост и вяра в по-голямото, малко повече идея за връзката с другите и малко повече смирение по отношение на свободната ни воля. Да осъзнаваме границите си и да се грижим за себе си отговорно и с идея за поддържане на равновесието на планетата. Не малко хора са тръгнали по този път отдавна, на други им е необходим външен тласък, за жалост. Затова и в момента има хора, които са много уплашени и такива, които са спокойни/нямам предвид тези, които отричат ситуацията и вярват в конспирация, там става въпрос по-скоро за липса на определени знания/. Тези, които са спокойни не се смятат за неуязвими, а вярват в грижите за себе си, вярват в здравето като начин на живот, а не като нещо, за което се сещаме , само когато сме болни и, не на последно място са хора, които изпитват удовлетворение и смисъл от живота си. Когато си доволен от живота си, не си уплашен, че може всеки момент той да свърши, не че го искаш, но не си толкова притеснен. Както се казваше в една мъдрост: „Птицата не се страхува, че бурята може да счупи клона, на който е кацнала, защото разчита на крилата си, а не на клона.“ В момента има буря, клоните се чупят и всеки от нас е изправен пред това да осъзнае здравината на крилата си.

И още по-конкретния и прагматичен поглед. При всяка болест има няколко въпроса, които да си зададем, за да разберем повече за цялостната ситуация /тя ще бъде различна при всеки, а не универсална/. Осъзнатостта е пътят към лечението, осъзнатостта е на практика добрата диагностика, а пълноценното лечение се нуждае от качествена диагностика, тя е отправната точка. Та, въпросите са: Какво ме принуждава да правя болестта?; Какво не ми позволява да правя болестта? Огледайте се в тези два аспекта и помислете каква информация ви носят за начина ви на живот към момента, има ли нещо което бихте променили.

Би било прекрасно, ако успеем поне мъничко да инвестираме повече енергия в развитие и утвърждаване на здравето, вместо във война с бацилите. Бурите са част от природата, старите клони се чупят, но не винаги са разпознаваеми. Крилата ни, обаче са част от нас, имаме силата да ги укрепваме. На добър полет към по-осъзнатото бъдеще!