Ефектът на прилепа

…от Ухан

Напоследък си имам една метафора за вируса – вятър, който невидимо се вмъква, завърта се в нас, създава течение и изважда всичко, което сме прибрали в килери, мазета и тавани. Стига навсякъде, открива и най-далечните кътчета по света и в телата ни. Извършва диагностика на здравното състояние на населението на земята.

„Как сте, хора –  ни пита?! Как живеехте?! Как се грижехте за себе си?! Кое ви носеше смисъла в живота?! Задавахте ли си тези въпроси, въобще?! А смъртта?! Сещахте ли се, че е някъде там и чака?! Как използвахте отсечката, която ви е дадена?

 Ами връзките – със себе си, със света, с природата, с другите?! Как мислехте, дали и колко сте свързани?! Ефектът на пеперудата познавате ли?! Ако не – да ви представя ефектът на прилепа от Ухан – Ковид 19!

 Всички сте част от един голям организъм! Организъм, който има бели дробове – горите и океаните, организъм, чиито дробове са пълни с некрози, организъм, който се дави и задъхва! Организъм, чийто мозък – човечеството, се опита да си придаде по-значима роля от останалите органи. Арогантен в твърде голямата си рационалност,  все по-откъснат от сетивата си и самопровъзгласил се за Бог, но не умеещ да носи божествена отговорност. Разум, който се храни все повече с изкривена и деформирана реалност, която медийният Франкенщайн му предлага – съшити парчета информация в неадекватна и на моменти уродлива псевдоцялост.

Накъде тичаше, Човеко, за къде бързаше?! Кой те гонеше?! Алчност? Страх? Амбиция?

Помниш ли да мечтаеш, Човеко?! Какъв цвят са мечтите ти?!

Бавен цвят са мечтите, Човеко, съзерцателен цвят с нюанси на реене и съмнение са! Помниш ли?! Помниш ли как откриваше радостта в пролетта, помниш ли аромата на дъжда по асфалта през лятото, помниш ли звука на падащите листа в есенната гора и хрупкавото звънтене под краката ти в преспите през зимата? Помниш ли как се разтваряше в настоящето и нямаше нужда да се тревожиш за бъдещето, нямаше нужда да тичаш „натам“, защото имаше своето „тук“. А любовта, вярната ти спътница, скрита в сърцето ти, помниш ли я?! Чуваш ли гласът ѝ?! Много шум има напоследък, а сърцето не може да крещи, тихо само нашепва и нежно, понякога пее. Не успява да надвика онзи Франкенщайн от черната кутия – съшити парчета информация, които формират изкривена реалност. Не успява да се провикне до мислите ти, обзети от страх, за да ги успокои. „

Така чувам гласът на вирусът аз. Не е дошъл да ни погуби, според мен. Да ни излекува от пренебрежението  на себе си, свързването и смисъла е дошъл. Но и да не е така, струва ми се, че можем да извлечем полза, ако го приемем по този начин. Никой не може да каже за толкова сложни процеси къде започват и накъде точно отиват, но можем да помислим как да ги употребим по най-градивния към момента начин. Струва ми се, че този начин е осъзнаване за съществуването на универсални принципи, които важат за всички, като например:

  • Каквото посееш, това ще пожънеш/важи и за здравето/-  онова, което влагаш в ежедневието си ще е онова, което ще получиш.
  • Всичко е относително – всяко нещо се развива на базата на специфично взаимодействие, между човека и средата и затова резултатът от това взаимодействие е уникален и неповторим. Неразбирането на този принцип кара много хора да прилагат рецепти, които са разбрали, че работят за някой към себе си и да се чудят защо не получават същия резултат.
  • Здравето е процес, а не нещо, което веднъж се фиксира и остава така. Разболяването също е процес и най-вече невидим процес, до момента на настъпване на фаза, в която натрупването води до качествено изменение.
  • Системите се стремят към равновесие – ако някъде има излишък, то другаде ще има дефицит. Важи за организма планета и за човешкия организъм също. Този принцип дава отговор на много ежедневни въпроси, които хората си задават по отношение на справедливостта.
  • Всяко нещо доведено до крайност се обръща в собствената си противоположност/ако прекалите с работата е твърде вероятно да се разболеете и принудително да легнете да почивате, да спрете/.
  • Трептенето на крилата на пеперудата в единия край на света е възможно да предизвика промени в траекторията на торнадо, което се намира в другия край.
  • Някой, който страда и се разболява в единия край на света може да предизвика болест в целия свят, нарича се пандемия. Аз го нарекох Ефектът на прилепа.
  • Срещу страха има ваксина – осъзнатост и любов

Има и други принципи, но тези са много ключови и разбирането и прилагането им в живота ни би довело до един чувствително по-осъзнат и пълноценен живот.

Ирина Кирякова

Художник – Мартин М. Киряков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *