Златно спояване

Сред наслагващия се хаос ми се иска да опитам да внеса един лъч светлина. Лъч, който няма да създаде ярък блясък , а по-скоро ще послужи като фенерче, което можем да последваме и лека полека да разсеем тъмнината. Най-липсващото в момента сякаш е яснота – колко е страшен този вирус, колко е упорит, как се променя, ще устои ли на ваксинните, а те от своя страна ще ни навредят ли,… Много въпроси, липсващи отговори. И всичко това, защото сме избрали да тръгнем по път, който няма изход и не може да има. Път, в който гледаме към битката срещу едно микроскопично същество обявено за демон, даже с корона – царя на демоните. От източите мъдреци знам една поговорка: Онова, което гледаш – то расте. Към какво гледаме най-вече днес? Към болестта. Към страха. Не веднъж съм писала, че ако тръгнем срещу болестта шанса да се справим е малък – нужно е да тръгнем към здравето. Във всяка приказка добрия герой печели накрая, защото воюва „за“ нещо, има кауза, за разлика от лошия, който обикновено просто иска да пречи, да руши, да се противопоставя. Та ние днес, сякаш се противопоставяме най-вече. Изправили сме се срещу онова миниатюрно и невидимо същество Ковид и размахваме оръжия или крещим ужасени – махай се. А то расте, поема нашия страх и агресия и си постила червен килим през имунитета ни. Човек не може просто да не се страхува, обаче, когато ни кажат спри да се страхуваш, спокойно, това не помага. Страхът идва от неяснотата, а кое създава неяснота – разнообразните проявления и развитие на болестта, субективното ни боледуване. Няма как да е по друг начин, всичко е така. И с рака е така, някой се изцелява, друг се влошава, при трети върви бавно, четвърти е на кризи и ремисии,…

Нужно е да намерим пътищата към смелостта, силата, вярата, сигурността, а не да се борим срещу страха. Отново – тръгваме за, а не срещу!

Ето я и възможната кауза, към която ми се иска да погледнем – здравето. Какво е здравето?! Здравето е цялост  – в старославянски целя, изцелявам идва от корена цял, изцелявам означава правя цял. Ние се раздробяваме днес, отделяме се, а уж се стремим към повече разбирателство. Почти всичко се разпокъса – род, семейство, идентичност, информация, …

 Болестите са нарушени връзки, разкъсана или деструктивна комуникация, която води до нацепване, накъсване. Дори в самото лечение сме накъсани – лекуваме парченце по парченце, а не гледаме цялата картина. Все още можем да  сме едно, все още сме сапиенс, все още можем да си спомним.

Наблюдавам вече повече от година развитието на пандемията, чрез контактите ми с хората, боравя с информация от първа ръка, когато се опитвам да достигна до извод. Разчитам на емпиричното комбинирано с аналитичното. И знаете ли какво забелязвам, хората, които страдат душевно, страдат и телесно – какво чудо, а! Открих топлата вода! Обаче в новините за това не се говори, казват с или без придружаващи заболявания, но с или без придружаващи душевни страдания не казват. Състоянието му се влоши, а той спортуваше ежедневно, но… беше адски самотен. Хранеше се здравословно, но… бе в траур по близък човек. Без придружаващи заболявания,… депресията не я броим. Съвсем здрав човек, а се влоши за дни, но … бе пълен с вътрешни конфликти. Придружаващите/чудя се кого придружават вируса или човека/ заболявания са материализирани душевни страдания с известна доза история. И точно тези придружители, обаче са нежелани гости, гости, които ние не каним на масата си, а тъкмо обратното – гоним ги, колкото може по-далеч. И така се разкъсваме, а разкъсания човек е добра почва за болест – разделяй и владей. Едно и също е – на телесно и на душевно ниво.

Няма да се уморя да правя опити да споделям истината, която виждам с очите си всеки ден, истината, която изцелява, защото възстановява голямата картина. Другото име на изцелението е любов – приема, съшива различията, лепи счупените парчета със злато/като онова японско изкуство кинцуги – златно спояване/. Днес се нуждаем от душевно кинцуги, за да сме здрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *