На изток от рая – на път към познанието

„На изток от рая“ на Джон Стайнбек беше първата сериозна книга, която прочетох и ме впечатли, когато бях ученичка. Нямах търпение да споделя мислите и преживяванията си и слава богу имах вуйчо ми, който винаги имаше търпение и време да вникне в моя малък и объркан космос, за да внесе своята необятна мъдрост по един емоционален и деликатен начин, създавайки поредната констелация, която засияваше с нови невронни връзки. Помня, че тогава ми зададе въпроса:

– Защо книгата се казва „На изток от рая“, знаеш ли?

Замислих се, но… нямах отговор.

– Защо, вуйчо? – почувствах, че още някоя ценна звезда ще се присъедини към съзвездието, което изграждах в съзнанието си?

– Когато Адам и Ева нарушават повелята на Бог и изяждат ябълката от дървото на познанието, той ги прокужда на изток от рая. Ако си чела библията ще откриеш много повече в тази книга – отговори ми той с намигване.

– Ех, Пламене, как ми липсва мъдростта ти вече 24 години!

Това беше моят първи урок по надграждане. Тогава разбрах как всяко нещо стъпва върху нещо друго, свързва се с толкова много отделни парчета познание и строи прекрасна и все по-богата картина. Постепенно откривах, че учебната програма в училище бе построена по подобен начин и всяко късче наука се съшиваше с друго. Физика, математика, география, философия, история, литература,…сглобяваха картини на епохи, етапи от човешкото мислене и разбиране за света. Малки тухли се надстройваха, спояваха се една с друга и бавно издигаха и утвърждаваха смисъл, изграждаха все по-ясни ориентири за живота, създаваха основа за удивление и възхищение относно начина, по който всемира функционира. Колкото повече научавам, толкова повече благоговея пред величието на вселената.

Любопитството ни е тласнало далеч от рая, но познанието е пътят обратно към него – тук на земята. Тук е градината със светлина, тук е и адът с мрака. Тук е най-великото ни имане – изборът.  Изборът поставя основи на възможностите за следващ избор и така плавно извайва пътя, по който се движим.

Истинското познание е плодородна почва, това облагородяване отнема време. Обработената и добре обгрижена почва, обаче, ще даде дом на семената на познанието, ще осигури стабилна основа за растеж и развитие.

Днес има една опасност/всяко време има своите капани, няма по-добри и по-лоши, просто са различни/, която е ценно да осъзнаваме и опознаваме – информацията не е знание. Има много информация, имаме достъп до нея по всяко време, почти, но какъв ориентир градим и знаем ли по-добре кои сме и къде отиваме. Като психотерапевт ми прави впечатление, че все по-често при младите има трудност с идентичността – кой съм аз, знам ли къде искам да отида и какъв да бъда. При възрастните има проблем със смисъла – какво като съм постигнал целите си, пак не се чувствам добре, или пък: взеха ми целите –  взеха ми смисъла. Липсва идея за философия и посока –  и при едните, и при другите/не при всички, разбира се/. Това е така, донякъде, защото много хора объркаха целите с посоката/използвам понятията цел и посока, за да разгранича конкретното от по-общото, не претендирам, че те носят този смисъл принципно, това е лична интерпретация/. Да имате къща, семейство, работа, да живеете в определена държава, да спечелите златен медал, да пътувате – това са цели. Да се развивате като човек – във всичките измерения на това, да живеете съобразено с любовта, да разширявате и обогатявате света около себе си – това са посоки. Днес се нуждаем от посоки, посоки, които да ни обединяват, да ни обогатяват, чрез възможността за обмен, да ни носят траен смисъл и онзи лъч, който и в най-тъмната нощ да ни напомня за утрото. Лъч, който се ражда от усещането за смисъл, че следвам посоката и който никоя пропусната или провалена цел не може да отнеме.

Голяма част от образованието днес е твърде тясно, профилирано и фрагментарно. Донякъде е така, защото обемът на знания става все по-голям е и е трудно да се обхваща. Има базови знания, обаче, без които ще е трудно да живеем пълноценно, защото животът не се крепи единствено върху професионалната ни реализация. Хората имат достъп до информация, но това не е знание, а още по-малко умение. Става така, че за да сме добри професионалисти е необходимо да се посветим на областта, в която искаме да се развиваме, но това ни коства да изоставим много други сфери в живота ни. Днес това личи с огромна сила, когато стотици хиляди хора не могат да се ориентират в здравната информация относно пандемията, защото им липсва съответното познание. Няма нужда всички да завършим медицина, но е нужно да сме учили биология и химия на едно добро ниво. Същото се случва и с взаимоотношенията – няма нужда всички да са завършили психология, но е необходимо да имат понятие от вътрешния си свят и начините, по които психиката функционира.

В основите на психотерапията стои един фундаментален принцип – помощ за самопомощ или: „Ако дадеш риба на някого ще го нахраниш днес, ако го научиш да лови риба – ще го нахраниш за цял живот“/ориенталска мъдрост/. Познанието е онова,  което подрежда информацията, ориентира се в нея и намира приложението и в настоящето. Превръща идеите в реалност, която да преживеем, спомага за развитието и движението напред. Затова до ден днешен, най-смислената инвестиция си остава образованието – не онова тясното, обаче, а онова, което наричаме обща култура или природна интелигентност. Природната интелигентност, според мен, е умението на определени хора да наблюдават и извличат поуки от онова, което ги заобикаля. Това умение, обаче, се възпитава и отглежда, то не е даденост.

Ако се вгледаме в процеса на учене ще открием следното: Информацията се свързва с други информационни части, чрез аналогия, асоциации, логика и образува смислово свързани парчета. Парчетата се сглобяват в картина. Картината вече представлява познание, но не пълното познание. Колкото повече картини успеем да видим в земния си път, толкова по-богати ще бъдем! В това вярвам, защото го живея.

„Как можеш да стигнеш много далече,

Ако не знаеш кой си?

Как можеш да направиш, каквото трябва

Ако не знаеш какво имаш?

И ако не знаеш какво да правиш

Със всичките неща що са пред теб

Тогава единственото което имаш

Ще е лабиринт без указания.

А всички прекрасни неща биха станали реалност,

Ако само знаеше Кой, Какво и Кога! „ Бенджамин Хоф – Даото на Пух

Познанието е духовна величина, познанието е умението как да ловим риба. То създава идея за миналото, за историята – памет/закрепя се/. Паметта изгражда основа за осъзнатост в настоящето, дава яснота и спокойствие, че имаме компас – поуките от историята. Поуките са основа на бъдещето, те са почвата, която ще послужи за люлка на визионерството ни, ще роди идеите, които да въплътим в материя. И така паметта прави мост към настоящето, а интегрираното минало хвърля мост към бъдещето. Така имаме път и посока. Може да тръгнем на изток, на запад, на север и юг – избираме посоката сами и ако северният вятър ни се стори твърде студен, познанието-компас ще ни помогне да променим посоката, паметта ще ни подскаже как да достигнем до нова посока. Ключът е в собствения ни избор, в нашето движение към света.

Големите творци, на които се възхищаваме стъпват върху огромна история, която са интегрирали и интерпретирали по свой начин, за да провокират съзнанието и чувствата ни, за да напомнят за посоките и смисъла. Непреходните произведения достигат до нас, защото съдържат в себе си митологично познание, извечни принципи и истини, които имат способността да ни преведат през живота, създавайки повече яснота и очарование и да съпроводят инициацията ни в различните етапи на живота.

Колкото повече познание, толкова повече вникване в магията на живота, толкова повече очарование и вдъхновение, толкова повече почва за нови мечти и посоки. Книгите приличат на тухли, случайност, но и прекрасна метафора за градежа.

Днес знам, че откъснатите парченца знание водят на изток от рая, но вярвам, че познанието е райския път в живота.

Ирина Кирякова

Художник – Кольо Карамфилов, портрет на Пламен Янков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *