Обратното на войната е съмнението

Много дълго се чудих как да изразя себе си, стъпвайки върху опита ми от всички тези години работа с хора и съответно конфликти – външни и вътрешни. Същевременно чувствам нуждата и отговорността да не остана безучастна към това, което се случва днес в нашия свят. Политически се чувствам силно некомпетентна и затова ще говоря за феномена война/конфликт като понятие и действие, където чувствам повече яснота. Феноменологията е основен стълб в терапевтичната работа.

Като начало за конфликт са нужни двама, както един мой преподавател казваше: Не могат двама да се карат, ако единият не иска. Когато две сили се противопоставят има сблъсък. Конфликт от един не се създава.

На следващо място – във всеки конфликт и двете страни имат принос. Този принос може да е петдесет на петдесет/рядко/, двадесет на осемдесет, седемдесет на тридесет, но винаги съществува и в двете страни. Само в детските приказки има ясен злодей и очевиден герой – черно и бяло. Това е необходимо за децата, за да разграничат добро и зло и да изградят ценности. Възрастните се предполага, че са развили усет за нюансите и точно това ги прави способни да решават противоречията. В митологията няма еднозначни образи, всеки герой има своя път и мотивация.

Съществува и една трета страна – обстоятелствата. Това е контекстът – място, време, пространство, исторически момент. Обстоятелствата са фактор, който не е за подценяване в момента. В продължение на две години основния фокус на хората бе страх и тревога за оцеляването им във всякакви отношения – физически, социално, икономически. Другият фокус бе поляризацията – за и против начина за справяне с болестта. През цялото време се наслагваше идеята, че онзи отсреща е потенциална опасност, някой който може да донесе зараза и смърт. Това е специфична почва, почва в която семената на гнева покълват лесно и избуяват с лекота.Това, което наблюдавам към момента е притеснително от гледна точка на зрелостта. Почти всички се обявяват срещу войната, но много малък процент реално се опитват да направят нещо в тази посока. От опита ми на терапевт знам, че за да се преодолее конфликт е необходимо уважение и опит за съчетаване на различията. Необходимо е всяка страна да се усъмни в абсолютната си правота и същевременно да уважи различието на другия в името на по-голяма кауза – общото благо. Общото благо, идеята, че сме едно, един организъм не се популяризира напоследък, за жалост! Имам чувството, че мнозинството имат нужда да са деца, които мислят в категории добри и лоши, правилно и грешно и не допускат до себе си гледната точка на другия. Война има, когато има прави и грешни и войната спира, когато някой допусне, че неговата истина не е истината на всички. Тогава външния конфликт се превръща във вътрешен, защото ще трябва да живея със сложността на нюансите, ще трябва да преценявам ситуациите ежедневно, тъй като няма рецепта за добруване.

Днес се нуждаем от съмнение, от порастване, от приемане на сложността и несигурността и вярвам, че всяка една птичка допринася за пролетта, че няма малко и незначително, макар да ни го набиват в главите, за да се предадем. Дяволът е в детайлите, ангелът също е в детайлите. Не спирайте да сте любопитни към другия, не спирайте да правите опити да разберете чуждата истина, допускайте, че собствената ви истина може да е изкривена, понякога, от опита и историята ви! Ако се търсим – ще се срещнем!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.