Предай нататък светлината

Това е разказ за светлината. Искам да го разкажа преди Великден и надявам се да докосна и замисля някои от вас и да променим с малка стъпка обичайното!Преди няколко години с приятели бях на Великден в Кавала. През целия съботен ден градът бе изключително празничен, изрисувани, красиви свещи се продаваха навсякъде, хората се бяха облекли като за концерт или опера. Вечерта отидохме в близката църква, имаше много хора. Литургията завърши в полунощ, църквата изгасна, свещеникът изнесе огъня и го подаде. И изведнъж малки, искрящи светлинки започнаха да изпълват църквата, като звездно небе, което изгрява звездичка по звездичка. Светлинките изпълзяха от храма и продължиха да се стичат по стълбите към улиците, цялото пространство пулсираше в безброй светулки и усмивки – Христос Възкресе, светлината възкръсна от мрака.На следващата година бях в София, с нетърпение отидох в близкия храм. Литургията свърши в полунощ, църквата не угасна, но огънят бе изнесен, както повелява традицията, от свещеника и той го подаде и… Хората в църквата започнаха да се бутат, всички искаха да стигнат до попа, да вземат от първоизточника, сякаш неговата светлина е по-специална от тази на ближния. Самият свещеник в един миг каза: Ама, подавайте си го! Бях впечатлена и доста ме заболя. Отвън бе различно, до сега винаги съм била отвън, там имаше обмен между хората. Все месията търсим и не съзнаваме, че всички заедно правим месията, чудото. Вярвам, че има надежда да си върнем доверието един в друг, да си спомним, че сме едно цяло – славяни и прабългари, леви и десни, ваксинирани и не ваксинирани, … Пожелавам на всички днес много светлина да навлезе в душите и любов да изпълва сърцата, и да си предаваме с радост божията искра!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.