Светлината е реална, тунелът е илюзия

Винаги съм възприемала психотерапията като едно вълнуващо пътешествие навътре в човека, в което той да опознае и обикне собствената си вселена и в нея да открие отговорите и решенията, нужни му, за да се чувства добре. В това пътуване терапевтът е нещо като фенерче. Фенерче, което осветява пътя и образите по пътя. Най-прекрасното е, че веднъж осветлен, образът придобива собствени лъчи, сякаш сме запалили вечен огън. Проблемите и страховете възникват винаги в мрака, виреят в сенчестите места. Но, като всички демони и собствените ни се плашат от светлината – тя е нашето оръжие.

Всъщност, психотерапията много прилича на душевен спорт. Физическите упражнения поддържат тялото, менталните и емоционалните – психиката. Терапевтът е вид инструктор, както във фитнес залата, той ви показва уредите, упражненията, но вие сами извършвате действията. Добрите резултати се постигат с постоянство и системност – ако тичате 6 часа, еднократно, няма да изваете желаната мускулатура, но ако го правите по 2 часа всяка седмица постепенно ще реализирате желаното. Във всяка сфера успехът е свързан най-вече с упоритост и воля. Почти на всеки човек се случва да направи пробив, да достигне нещо мечтано (в личен или професионален план), всички сме чували за късмета на начинаещия, но малцина са тези, които наричаме реализирани личности. Едно е да направиш хит, съвсем друго е да се задържиш 20 години на сцената. Последното не е следствие на случайност или късмет, а на четири ключови характеристики – мотивация, воля, упоритост и вяра. Някой бе казал, че 95% от провалите се дължат на недочакан успех. Зная, че търпението е сериозен дефицит в днешното забързано време, но, повярвайте ми, нужно ни е – погледнете водата, която дълбае скалата.

Промяната и развитието на една индивидуалност е бавен процес. Представете си чаша с вода, в която пускате песъчинки – в началото те почти се разтварят, но постепенно разтворът се насища и се превръща в материал, който е видим и осезаем.

В душата ни има безброй стаи, чакащи да бъдат озарени, за да ни разкажат нещо, за да ни напомнят забравени истини, за да изваят нови качества. Някои пазят духа на отдавна отминало време, но и непреходна мъдрост, други чакат да бъдат подредени, трети да бъдат обзаведени. Има и такива, криещи тайни и съкровища. В едни се влиза лесно, а пред други има бариери, решетки, катинари на вратите. Случва се да попаднем и на войнствено настроен стражар, охраняващ дадено помещение. До някои пътят е кратък, а други се намират през девет планини в десетата и пътуването е осеяно с множество предизвикателства и капани, но това винаги има смисъл и не е случайно.

Препятствията трябва да се уважават и проучват внимателно, те са изключително ценна част от вътрешната ни архитектура, част от географската карта на собствения ни свят. В психологията наричаме тези бариери защитни механизми. Често наличието им е смислено и градивно. Проблемите настъпват, когато някоя защита, вместо да ни пази, започне да пречи, да спира развитието и нормалното ни съществуване, създавайки вътрешен конфликт между потребност и способност за удовлетворяването и. „ Ако искам да видя пеперуди ще трябва да изтърпя две-три гъсеници” казва розата от Малкия принц, разбирайки, че всяко нещо има поне две страни.

Вътрешните борби и тревожност възникват, когато осъзнаем, че се нуждаем от пеперуди, но ни е страх от гъсеници. Тук е мястото на психотерапията, която да ни помогне да се изправим срещу страха си и да открием вътрешната си сила, за да го победим. В такъв момент запалваме фенерчето, тръгваме да търсим гъсеница, скрита в някоя стая, и когато я открием се опитваме да я „опитомим”.

Мисля си, че Екзюпери е един от най-гениалните психотерапевти, макар да няма диплома.

Често ме питат как зареждам батериите на фенерчето, как така не се изхабяват. Истината е, че са много специални – зареждат се от усмивки, от пречистващи сълзи, от дъха на пробудени тела и души, от любов! Без тях психотерапията не би била това, което е! Благодаря на Господ и родителите ми за тези батерии! Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *