Светлината

Да останем в светлината изисква усилия.

Преди време в една сесия почувствах, че се надигна прозрение. Клиентката споделяше как се чувства отговорна за отрицателните си мисли и се страхува, защото вярва, че те могат да предизвикат съдбата. Същевременно не разсъждаваше по същия начин за положителните. Това някак се протегна и ме докосна някъде в миналото, спомних си подобно чувство и нагласа. И се запитах как става така – тревожа се, че страховете ми ще се реализират, но не вярвам, че положителните ми нагласи ще се материализират. Какъв е този двоен аршин?! И си отговорих – да се пуснеш по пързалката на мрака е лесно, никак не е приятно , но е лесно. Светлината изисква усилие и отговорност. Ако вярвам, че мога да влияя с настройката си, тогава ме чака работа. И лека по лека започнах да навързвам  живота си. Точно така е, да поддържам вярата и ентусиазма винаги е коствало сила, да загубя надежда и да се предам винаги е изглеждало лесно. Мъчително и тежко, но лесно! И тогава си обясних защо всички големи учители, които проповядват светлината и се опитват да водят хората по този път са впечатлявали човечеството. Христос, Буда, Майка Тереза, Нелсън Мандела, Джон Ленън,… Силата и способността им да устояват на мрака и да продължават да откриват светлинките по пътя ги прави толкова велики. Защото да останем в светлината не е лесно. Пътят на дявола винаги е лесен и пряк, заобикалящ трудността и това е добре дошло за леността, която е присъща на човека. Почувствах го, дори физически.

Бях болна една седмица, лежах с температура няколко дни. Когато се оправих ми изглеждаше далечно отново да правя упражнения, да отида в залата по танци, можех да си лежа и да си чета, няма нужда от зор. Слава богу, успях да се убедя да опитам отново да опъна постелката и постепенно силата започна да ме изпълва, удоволствието от движението и радостта да преодолееш инерцията ме изпълниха. Запомних, обаче колко близо бях да се търкулна и да се отдам на лесното. Лесното, което щеше да ми донесе апатия, тъга, гняв и щеше да става все по-голямо. Нужно е да запалим свещ, поне една свещ в храма на душата си. Свещта на вярата, на надеждата, на любовта и смирението, свещта на постоянството и любопитството.

Толкова се радвам, че слънцето е тук и тази сутрин!

Път към светлината

Тъй лесно мракът ни поглъща –

Обида, гняв, съмнение и отчаяние –

Попадаме в капан – на удар с удар се отвръща!

И болката ни служи като оправдание.

А светлината иска воля, вяра, обич, труд,

И малки стъпки – ежедневно упорити.

И огън да запалим, наместо да проклинаме, че има студ

През девет планини в десетата са чудесата скрити!

Да си обърнем другата страна е избор – не импулс,

Да подадем ръка и да простим изисква сила,

Светът да зърнем през различния ракурс –

Обогатява, носи мир и ни развива.

Усилията стойност придобиват,

А болката изпълва се със смисъл

И ненадейно нов свят се разкрива

Там на любов човекът е орисан.

28.12.2020