След като пет души ми изпратиха тази снимка и тя обикаля неспирно пространството в момента, реших, че искам да споделя мислите си. Това е снимка на вратата, зад която работя вече около 10 години като психотерапевт. Тази врата е наистина специална, фотографското око не се е излъгало. Преди около 4 години тази врата бе ужасно грозна. Изрисувана е именно в тези майски дни/5-10/през 2019 година, което е още една странна случайност. Това бе подарък за рождения ми ден, който е на 16-ти май от две много близки мои приятелки – Ивет и Ана-Мария. Докато бях една седмица в Рим те, рискувайки доста и искайки да ме изненадат и зарадват бяха успели да изрисуват вратата във вида, в който е заснета от Явор. Винаги съм вярвала, че любовта е огромна сила – трансформираща и трайна. Не искам да си представя мъката на семействата на загиналите млади хора, дано любовта, която са споделяли успее да ги съхрани по пътя. Сигурно е, обаче, че този човек е бил щастлив – в снимките му се вижда способността да уловиш красивото и доброто в мига. Били са влюбени, щастливи и са оставяли следи от красота и любов, вярвам, че следите им ще бъдат трайни и смислени. А в душата на онова момче, което ги е блъснало бих се страхувала да погледна, сигурна съм, че болката е голяма. И отново си спомням за стиховете на Валери Петров:
„Има неща, мой приятелю млад,
които не могат да се връщат назад.
Например има
счупени вази,
петна по килима,
лъжи като тази…
… Затуй моят голям санбернарски съвет е:
дечица, щом почвате нова игра,
за минутка се спрете и за миг проверете
дали тя е наистина чак толкоз добра,
и отложете я, ако сте
с чувство, че може би пакост е! „
Да е светла паметта на тези млади хора и да е ярка поуката за всички останали! Нека си даваме сметка, колко е важно да пазим грижливо и да поливаме семенцата на любовта!

❤️