През пандемията от хаос и противоречия към принципите и мъдростта на вековете

Имаше един епизод от „Междузвездни войни“, който се казваше „Невидима заплаха“. Днешното време все повече ми резонира с това заглавие.
Най-големият проблем, който се оформя в момента не е заразата с Ковид19, а загубата на доверие и ориентир в обществото, отклонението от знанието и вярата в авторитетите. Проблемът е в това, че няма сфера в живота ни, в която да не съществуват поне две гледни точки, които изглеждат противоречиви, но въпреки това са верни – и двете. И това е така най-често, защото мотивацията и пътят на двете гледни точки е различен. Да, верността не е по равно – петдесет на петдесет, но не е и сто на нула.
Работя 20 години като терапевт и съм осъзнала, че когато двама се карат никога не е прав само единият. Трудността е да се свържат и да съчетаят гледните си точки, а не в съществуването на различните им виждания. В процесът, а не в съдържанието е проблемът.
Докато си спомняме, че теорията на относителността е все още една от най-гениалните и всеобхватни теории, можем и да си даваме сметка, че битката да съществува Истината с голямото И е винаги изгубена. Всяко нещо се определя не само по себе си, а в зависимост от онова, към което се съотнася в дадения момент. Например, един човек не е агресивен или смирен принципно, той е по-агресивен или по-малко агресивен, спрямо някого/нещо и смирен, спрямо някой друг/друго нещо.
Всичко се движи и взаимодейства, ситуацията се променя постоянно, защото тя включва живи организми, които са постоянно менящи се. Някои промени са фини и незабележими и затова определени неща ни изглеждат постоянни, статични, но всъщност не са. Някои модели на поведение ние упражняваме редовно и това също изглежда като даденост, която е постоянна, но също не е вярно, ние постоянно се променяме, намираме се в процес.
Връщам се на различните гледните точки – по едно и също време на земята е и ден и нощ – много различни състояния. За да се справим с това е нужно не всеки да дърпа към неговия континент, а да приемем, че другия вижда онова, което ни казва.
При спорещи медицински специалисти за хората, които не разбират медицина ситуацията е адски объркваща и това е нормално. Проблемът е, че с тези сурови и обвинителни думи, които се разменят няма как да се стигне до развитие. Все едно се карат родителите ви и вие като дете е нужно да вземете решение какво да правите – ако те не са сигурни, как вие да бъдете?! Единият може и да е по-убедителен, по-аргументиран, но това не прави другия напълно грешен. И това е ок, в крайна сметка, защото зрелият човек, за разлика от детето е наясно, че няма как да си гарантира сигурност, че никой избор не е на сто процента правилен. Че не е нужно да избира между мама и тати, а да реши как да ги съчетае. Зрелият човек прави избор, чиято цена е готов да плати, на базата информацията за цената, която има към момента. Може и да сгреши. Такъв е животът. Информацията нараства с опита ни. Безумно е, обаче, да заклеймяваме онези, чиято логика не разбираме, или не намираме път да ги убедим в нашата. Това само хвърля съчки в огъня на разделението. А ние се нуждаем от другия и то точно от онзи, който не мисли като нас, защото той е източник на развитието ни и ни допълва. Вгледайте се в партньорствата си, спомнете си влюбванията си – не носи ли другият нещо, което ми е нужно. Ако аз съм спонтанна, а той е способен да се сдържа – не е ли това един шанс за обмен и развитие на двама ни, наместо повод да търсим чий модел е по-здрав или „по-прав“. Универсален модел няма и затова няма как нечие поведение да е винаги правилно, а друго винаги грешно. Универсални качества няма, универсални принципи, обаче има – равновесие, гравитация,… – важат на тази планета и се отнасят към всичко – от камъка до птицата.
Днес ни е нужно връщане към знанието за универсалните принципи/истини, за да възстановим компаса си. Информацията, обаче, както казва Иво Величков (мой обичан и уважаван колега) не е знание. Информацията може да е полезна и ефективна, но може да е и вирус, който разрушава организма ни. Да, вирусът е информационна структура, както и ние самите. Когато две информационни структури се срещнат има резултат – протича процес, който изменя и двете структури. Резултатът зависи от това взаимодействие, а взаимодействието зависи от това какъв е единият организъм(големина, сила, динамика, вътрешни процеси…), какъв е другият организъм и какви са обстоятелствата около тях, в момента на срещата им.
Затова пътят е през знанието, през осъзнаването, че няма една правилна гледна точка, а дълъг път на опознаване на света и колкото повече разбираме, толкова повече богатство и многообразие ни се разкрива в живота. Невидимата заплаха не е липсата на знание, а липсата на желание за търсене на знанието.
Преди време гледах един документален филм за Милош Форман, където той коментираше свободата и щастието. „Не знам какво е свободата, но мога да ви кажа къде я има и къде не – каза Форман. Свобода има там, където можеш да заявиш открито, че я няма.“ А по отношение на щастието каза: „Според мен щастието е възможността и процеса да се стремиш към щастието“.
Пожелавам си да вярваме в процеса на търсене и да се стремим към знание!
Ирина Кирякова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *