Смъртта е нещо, което всички знаем, че ни предстои, но малцина избират да мислят за него. Други малцина са имали шанс ( звучи странно, но вярвам, че е шанс) в живота си да се докоснат до нея и това вярвам е променило фундаментално мисленето им и ги е обърнало към живота. Това е градивната страна на страха, грижовната му функция, способността да ни събуди и напомни, че имаме отрязък от време тук. Има и разрушителна страна, естествено, като всичко в този живот. Това е по-скоро тревожността, която възпира движението, отвежда ни в абстракции и фантазии и ни отнема виталността и способността да се движим. Тревожността е толкова голяма, колкото е голямо безсмислието на живота. Живот, който носи смисъл и удовлетворение е насочен към настоящето, а не към бъдещето, такъв живот е изпълнен с благодарност и удовлетворение, вместо с притеснения. Тревогата е в бъдещето и най-вече в опасението, че може да няма утре. И защо това е така страшно?! Защото, обикновено е нямало днес или защото ако днес не съм добре приемам, че и утре ще е същото, или защото днес е празно и пусто. Ако днес е пълноценно и удовлетворяващо, няма място за тревожност или поне е сведена до минимална, здравословна доза. „Пълноценното днес“ не е „съвършено днес“, нито изцяло „радостно днес“, а „пълното със смисъл днес“. Из „Формите на любовта“ – предстояща премиера.
Страхът …

Здравейте.
Бих искала конституция с вас