Чудото на сътворяването

Най-трудно, сякаш, е доброто!  Още от деца.

Питам се защо и как така!?

Защо най-нужното за нас е скрито и обсипано с бариери?

Защо не можем да намерим лесно верния критерий?                                                     

Нима е изпит всичко, дето е пред нас?!

Не вярвам!

Но как родихме таз борба за власт?!

Къде се спънахме по пътя и тръгнахме по грешната следа?!

Защо тъй лесно си нанасяме вреда, а любовта усилия изисква?!

Обратното на всеки му се иска –

 Да е достъпна лесно обичта, а труден да е пътят към смъртта.

Уви, да преживяваме и тъй да порастем сме надарени!

Със плюс и минус сме благословени!

И с избора създаваме дела, които после учат ни и ни разкриват.

А грешните ни стъпки ни развиват.

И тъкмо ученето трансформира.

И да променяме съдбата начини намира.

Във тъмното да стъпим ни е първо страх.

От малки сме така,

Но ако зърнем чудото във нас…

Тогава смелост, вяра ни обземат и по-приемлива изглежда ни житейската дилема.

 Бил мракът просто липса на лъчи.

И ако някак осмелим се да вървим, очите все по-зрящи ще са в мрака,

Душата щастието ще дочака.

Защото щастието е способност и глагол.

То храни се с усилия, с контакт, а не с разкол.

Затуй, кажи ми:

Как да избирам себе си все по-любяща?

Как да се свързвам с обич, нежност и искра пламтяща?

 Как на светулките да заприличам,

На мъничка звезда и вяра да привличам?

Да благославям и прощавам,

Да виждам смисъл и да го раздавам,

Да сея в мислите си радост и любов, а във делата ми да въплъщавам твоя, Боже, зов!

Надежда лекокрила да ме води и смело да премина нужните несгоди.

Препятствията на умения да сторя и всяко зло със обич да преборя.

Да осъзнавам чуждата и собствена тама и със фенер от вяра упорито да вървя!

За да достигам капчиците просветление и да откривам вълшебното ти, Боже, сътворение!

Ирина Кирякова

Изображение – Мартин Киряков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *