Най-трудно, сякаш, е доброто! Още от деца.
Питам се защо и как така!?
Защо най-нужното за нас е скрито и обсипано с бариери?
Защо не можем да намерим лесно верния критерий?
Нима е изпит всичко, дето е пред нас?!
Не вярвам!
Но как родихме таз борба за власт?!
Къде се спънахме по пътя и тръгнахме по грешната следа?!
Защо тъй лесно си нанасяме вреда, а любовта усилия изисква?!
Обратното на всеки му се иска –
Да е достъпна лесно обичта, а труден да е пътят към смъртта.
Уви, да преживяваме и тъй да порастем сме надарени!
Със плюс и минус сме благословени!
И с избора създаваме дела, които после учат ни и ни разкриват.
А грешните ни стъпки ни развиват.
И тъкмо ученето трансформира.
И да променяме съдбата начини намира.
Във тъмното да стъпим ни е първо страх.
От малки сме така,
Но ако зърнем чудото във нас…
Тогава смелост, вяра ни обземат и по-приемлива изглежда ни житейската дилема.
Бил мракът просто липса на лъчи.
И ако някак осмелим се да вървим, очите все по-зрящи ще са в мрака,
Душата щастието ще дочака.
Защото щастието е способност и глагол.
То храни се с усилия, с контакт, а не с разкол.
Затуй, кажи ми:
Как да избирам себе си все по-любяща?
Как да се свързвам с обич, нежност и искра пламтяща?
Как на светулките да заприличам,
На мъничка звезда и вяра да привличам?
Да благославям и прощавам,
Да виждам смисъл и да го раздавам,
Да сея в мислите си радост и любов, а във делата ми да въплъщавам твоя, Боже, зов!
Надежда лекокрила да ме води и смело да премина нужните несгоди.
Препятствията на умения да сторя и всяко зло със обич да преборя.
Да осъзнавам чуждата и собствена тама и със фенер от вяра упорито да вървя!
За да достигам капчиците просветление и да откривам вълшебното ти, Боже, сътворение!
Ирина Кирякова
Изображение – Мартин Киряков
